Поезията на Иван Вазов е посветена на българския език, който той описва като свещен и прекрасен, но опетнен от хули и клевети. Въпреки това, той изразява надежда, че бъдещите поколения ще се вдъхновят от красотата на езика и ще го защитят от хулите и клеветите.